Плакала съм нощем дълго

Вечно съм обречена в този огън да горя,
да обичам и да страдам аз.
Чакам всеки поглед твой като дъжд в летен зной.
Нужен си ми, за да живея.

Припев: Плакала съм нощем дълго,
чакала съм тебе мълком.
Знаела съм, ще се върнеш,
мъка в радост да превърнеш.

Ти си моята съдба, с теб познах за радостта.
Всяка грешка мога да простя.
Чакам всеки поглед твой като дъжд в летен зной.
Нужен си ми, за да живея.