,,След 100 години"Ще изплача някак си ще изтрадам любовта
единствено се моля бързо да ми мине
подкожна си ми в тялото и много трудно
ще изтине ще изтине.
След сто години ще бъде чужди
най-малко толкова ще са ни нужни
и се надявам сред всички други
да ти забравя името.
Подкожно си ми в тялото разбираш ли това
да ме обичаш трябваш ми още
изпълваш вените ми с твоята любов сега
дори когато с мен си лош.
За чене ти си най-жестоката награда в любовта
когато някога съм имала или ще имам
немога да те пусна да си тръгнеш просто ей така
пак не искам пак не искам.
След сто години ще бъде чужди
най-малко толкова ще са ни нужни
и се надявам сред всички други
да ти забравя името.
Да може сам да се изгубиш някъде
да не усетим болка след края,
но пак желая твоите ръце по мен да са навсякъде.
Подкожно си ми в тялото разбираш ли това
да ме обичаш трябваш ми още
изпълваш вените ми с твоята любов сега
дори когато с мен си лош./3